Понеже нямам брашно
хляб от мъка ще си замеся,
сълзи ще нароня вместо вода
и една горчива усмивка
вместо подкваса
(дори за мъката трябва мая).
Оставям надеждата -
тя суета е,
ще си търся друга тава.
През рамо поглеждам,
но няма и там.
Какво пък?
Ще метна хляба направо
в своята житейска съдба.
Брашно - няма.
Но мъка колкото искаш.
Само че май вече в очите е сухо
и глад за мъка почва да ме притиска.
А без нея, вярвайте,
в душата е някакси кухо...
Хляб с мъка ще си замеся.
Коментари
1. vasisid7 - За много години
06.01.2008 17:43
Радвай се на здраве и любов-мъка винаги ще се намери за подправка /или за добра поезия.../
2. depressed - ..
07.01.2008 11:42
За мнго години, vasisid :-)
Със здраве не мога да се похваля, та ще разчитам на любовта. То май друго не ме крепи вече...
3. candysays - ...
07.01.2008 20:42
Истинско, изстрадано..
Натъжи ме и коментара ти- повече дори от стиховете..
Все пак ти желая всичко най-добре през Новата година!
:*
4. depressed - ..
08.01.2008 10:37
Благодаря. То лошо няма :-)
Хляб с маслини в хлебопекарна
Зима иде, хляб няма, зрелищата изтъркани...