Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
02.12.2009 10:49 - Постинг или коментар?!
Автор: depressed Категория: Други   
Прочетен: 18515 Коментари: 1 Гласове:
1



 22.03.2008 23:32

Сам за себе си нямам идея какво да пиша. Може би защото съм достигнал това ниво на пълнота, когато  имам всичко. Не че нямам повече нужда от нищо, но всяко едно, и добро и лошо, се вписва по естествен начин в живота ми. Не се опитвам да избягам или да променя нещата да са удобни за някакви мои желания или интереси. Това изпълва по един особен начин и придава смисъл на самия живот сам по себе си. Какво друго трябва тогава? Животът включва в себе си абсолютно всичко и когато осмислиш и си готов да приемеш, тогава вече всичко има смисъл и този смисъл се придава на самия ти живот.

Чета блоговете и гледам колко много хората страдат, колко се лутат като в лабиринт от тъмнина и безброй въпроси без отговори. Какви отговори могат да имат безсмислените въпроси? Защото и това е изкуство - да можеш да зададеш подходящия въпрос.
Не бих писал нищо, но чета безизходицата и се вдъхновявам да кажа нещо. Думите сами излизат в съзнанието ми, сякаш да балансират, да запълнят празнината, отворила се с всяка нова излята болка и страдание. Този постинг го започнах като коментар към постинг на потребител от блога. В началото мислех да напиша нещо съвсем кратко, но изреченияата започнаха да се нижат едно след друго и... Защо да го държа у себе си, когато е за всички. Всички ние сме проводници на духа и не бива да го спираме по какъвто и да е начин.

Крехкото равновесие всъщност е на косъм и с усилие поддържан дисбаланс. Понякога е по-добре да се отпуснеш и да оставиш нещата да рухнат и току виж разбереш, че те просто се подреждат по естествен начин.
Но този страх да изтървем контрола от ръцете си...  Оказва се, че простата вяра и лекото себеотдаване са много по-трудни от жестоката борба и нечовешките усилия и напъни. Колко трудно ни се отдават най-лесните неща и колко много упорстваме преследвайки невъзможното?!

Когато стигнеш до там да си благодарен за живота си, точно за това вдишване и за нищо повече, тогава вече всичко е наред...

Общото между всички ни е, че все нещо не ни достига. Това трябва да е стимул за живот. Така е естествено. А не да бъде повод за противопоставяне помежду ни и първобитно домогване до нещо, което не само никой от нас не притежава, но дори и не разбира ясно в себе си. Истинският смисъл не е в придобитото и постигнатото, а в даденото. Защото спечеленото остава в един, а даденото е на всички, които са го докоснали. Защото спечеленото не става част от вас, а даденото е това което имате - вашата същност.

 

Коментари

1. malkotokuche - Много точно
22.03.2008 23:43

Много точно си го казал. Поздравления.

 

2. depressed - ..
23.03.2008 12:07

Благодаря и за съгласието ;–)

 

3. anastasiia - Звучиш толкова мъдро,...
23.03.2008 16:35

именно защото си се оставил духа ти да те води, да говори...
...Именно това трябва да направим в живота...да го оставим да тече...Да оставим нещата да се случват...
...Защото цялата хармония е в него, в живота...И когато нещо рухне, след това ще бъде въздигнато...
Както и ти самият пишеш, чувстваш празнина и ето...запълваш я с мислите си, с подкрепата си към хората...Това е вселенски закон...
А да дариш себе си, същността си е най-безценният подарък...
За съжаление, живеем в много материален свят; в безкайно контролиран свят...В свят с изместени ценности...
Много ме очарова с това, което си написал! Дано повече хора го прочетат!...
Честита пролет! Продължавай да даряваш пролетността, хармонията, която носиш и ще се чувстваш все по-пълен, изпълнен, щастлив, уравновесен!...
Усмивка...пролетна!:)

 

4. cocolina - Много добре казано..
23.03.2008 16:50

Напълно съм съгласна с теб:) А защо тогава това подвеждащо име на профила?:)

 

5. depressed - ..
23.03.2008 17:01

Благодаря за хубавите думи, Ася :-)
Всичко е наред, независимо как изглежда. Дори и сега, когато материализмът властва в света. Доказателството: Материята се руши и умира. Духът е вечен и ще остане. Това е неизменно, а важното е за всеки един от нас по отделно, на кое от двете ще даде път.

Поздрави и много слънце и на теб :-))))

 

6. depressed - @cocolina
23.03.2008 17:04

За да не забравя къде съм бил и откъде съм минал. Поради много други неща. Виж тук:

http://depressed.blog.bg/viewpost.php?id=144201

Общо взето депресираната част е изтрита. Само първия постинг е от "онова" време.

 

7. cocolina - Погледнах:)
23.03.2008 20:37

..мъдър си, особено за 30-те години, на които си..Аз съм на повече, но не винаги мога да съм толкова, или поне ако съм, то е рядко:)))..и сега, като погледнах нагоре към другите коментари, виждам, че не съм написала нищо ново:)))

 

8. depressed - ..
24.03.2008 17:34

Всичко е от Бога, дори и мъдростта. Ако е до годините, то виж какви мъдри дечица има по света :-)

 

9. cocolina - приятно е да се общува с теб:)
24.03.2008 21:46

Лека и спокойна да е нощта ти!

 

10. depressed - ..
25.03.2008 10:06

Радвам се за тебе. Щом виждаш хубавото, значи си хубав човек :-)

Успешен ден.

 

11. candysays - :-)))
25.03.2008 22:30

По повод постинга- нямам какво да добавя. Казал си всичко.. тоест същественото. И аз мисля така.. знаеш.. ;)

По повод казаното от теб в коментар 5- това е и моята вяра. Няма да се уморя да споря с моя приятел (и с който и да е) по въпроса кое е първото, кое е по.. първичното (във Вселената въобще)- духа или материята (то като въпроса за яйцето и кокошката ;) По принцип с него имаме предвид едно и също нещо, и в едно и също вярваме в крайна сметка, но той все апелира към уважение към материята- за него са равнопоставени.
Но аз никога, никога няма да спра да вярвам, че Духът все пак е началото. И края. Алфата и омегата. Закодирано е в мене. Наистина давам превес на Духа- на въображаемите везни между двете начала... Винаги ще бъде така :-)

П.С. Извини ме за "лиричното отклонение" ;)
Лека вечер!

 

12. esen - Мъдростта е тъга...
26.03.2008 11:53

Не бих могла да го кажа по-добре! Докосна ме!
Поздрави!

 

13. depressed - ..
26.03.2008 12:31

Кен, разбира се, че Духът е началото и края, но и приятелят ти има право. Материята е много важна. В нея Духът излиза от себе си и се изявява отново. Без материята и нейните капани няма да има път, няма търсене, няма развитие и никой човек няма да може да открие себе си.
Дам, материята е трудност и страдание :-)

 

14. eliza - Добре казано
28.03.2008 23:54

Всъщност, според мене всички желания идват от егото. Факт е, че повечето сме из един гибелен параклис - безизходица, безсилие, страдание, обвинение, обида...каквото се сетиш.
Но кормилото си е в нас - от нас зависи накъде ще поемем.
За същността не мога да кажа много, така че за всичко останало съм напълно съгласна с теб.
Поздрави.

 

15. candysays - Деп,
29.03.2008 10:48

да, зная.. Зная си аз ;)

И все пак- материята не е само страдание. Нито само поставена в полюсите (страдание- удоволствие (напр.)).
Там някъде.. има и щастие. Зная го, рядко се случва, но го има. И емоция.. отвъд болката и удоволствието.. Чисти неща. Извиращи от душата. Усещане за Живот.. За любов.. Заради това си заслужава. Заради тези емоции- поне аз така мисля..

поздрави :))

 

16. depressed - ..
29.03.2008 12:43

Кенди, всички хубави емоции и щастие, докато сме в тяло, са нищо в сравнение със Живота на Духа. Да, хубави са, но ние просто не познаваме по-хубавото. Затова мислим така :-)

 

17. candysays - ..склонна съм да вярвам в това, което си написал, Деп
01.04.2008 17:15

Но нали човек трябва да се хване за нещо на тоя свят егати.. Малко като удавник за сламка понякога, ама все пак ;) Търся си утеха цял живот, нали разбираш...
Пък после ще видим какво ще е ;) 
"Ще поживеем, ще видим", както гласи поговорката ;)

:)))

 

18. depressed - ..
01.04.2008 20:08

Хахаха, разбира се, не отричам нищо. Но не бъди вкопчен удавник, а птица летяща в небето :-)

 

19. candysays - ...как да ти кажа..
02.04.2008 15:37

Имам чувството понякога, че съм била всичко.. И че мога да бъда (всичко). 
Включително и "вкопчен удавник", давещ се в калта на земята (образно казано), и птица, летяща свободно в небето.. И какви ли не още противоположности.
Какъв човек ще съм, ако не познавам всичко това?
;))



Тагове:   постинг,


Гласувай:
1



1. kalinkamarinova - Готин ник. :)
02.12.2009 12:46
Тази материя трудно се облича в думи, но ти си се справил чудесно. Не трябва да се мисли в посока какво искаме, а какво заслужаваме. Може би самоусъвършенствайки се и ще заслужим повече. :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: depressed
Категория: Лични дневници
Прочетен: 178051
Постинги: 27
Коментари: 22
Гласове: 3032