Въобще не ми се пише за нея. Мразя и да се опитвам да я обяснявам. Но гледам, в блоговете все за нея се говори и какво да правя - течението ме повлече. Все още не съм сигурен дали искам да пиша за нея. Може и да изтрия написаното и този постинг въобще да не се появи.
Нарочно и не я споменавам в заглавието и първите няколко реда на постинга, за да не се вижда на първо четене. Тя няма нужда, нито от представяне, нито от защита, нито от обяснения и коментари. Да, истината е, че тя няма нужда от никой от нас. Ние имаме нужда от нея.
Тя идва при всеки от нас, наистина при всеки. В първия миг ни изпълва и ние сме вдъхновени, порастват ни крила и... Тогава я губим. Губим я защото се опитваме да си я обясним, да я предадем на другите, да я разберем. А тя е там, извън обясненията. Глупаво е да се мъчим да я предадем на другите, защото тя вече е при тях. Смешно е и да се опитваме да я разберем, защото тя не може да бъде разбрана. Тя дори не живее в нас. Ние живеем в нея и благодарение на нея.
Та значи губим я. Дори може да ни изглежда, че сме я убили, но това не е вярно. Тя не може да умре. От нея извира живота. Но виж, можем много успешно да убием себе си за нея, т.е. да се изолираме от нея.
Не обичам да говоря за нея. Дори и да мисля. Сега не знам какво ми става. Пиша си. Всъщност не е точно за нея, защото не се опитвам да я обясня. Аз и не мога, защото не знам какво е тя. Бих могъл само да се опитам нежно да се влея с думите си в нейния "поток". Тук кавичките са задължителни. "Поток" не е точна дума. Никоя дума не е точна за нея.
Не знам какво е тя и я нямам. Вие може да си мислите, че я имате и я давата на другите хора, но не е така. Тя има всички нас и живее в света чрез нас. И отива при когото си поиска.

Сега, след почти 15 години на борба, усилия и стремежи гледам как всичко пропадна. Изгубих всичко. По-точно нямам нищо. Не успях да излекувам нито душата си, нито тялото си. За дребните всекидневни нещица няма и да споменавам. Та сега нямам нищо. Не ми останаха сили дори да мразя и да проклинам провалите си. Вече няма и провали. И победите ги няма. Всичко е минало. 
След толкова години на борба и усилия и празни ръце, сега ми остава да направя едно единствено нещо (избор също нямам). Да отстъпя, да падна на колене и да сведа глава пред нея. Това и правя. Без самосъжаление, без омраза, без чувство за провал, без никакво чувство дори. Само свеждам глава и притихвам в мълчание.
Но да не си помислите, че тя ме е победила? Не, тя не воюва и не побеждава. Не тя ме победи, а аз изгубих войната, която водих със себе си. Тази война всеки я губи. Затова сега нямам нищо. Само тя е пред мен и съм свел глава...в нея.
Тя е когато няма нищо друго.

Но не обичам да говоря за нея. Докато пишех, си мислех накрая да изрека името й, което всички знаем, за да е ясно за какво говоря. Но няма да го напрява. Сега се отказах. Мога само да сведа глава.

Моля те да ми простиш надменността!

Коментари

1. cerafina - Тъжно, но
29.05.2007 22:42

толкова хубаво налисано...
Поздрави!

2. gioia - ...
29.05.2007 22:56

И аз няма да я назова... :)

3. candysays - ***
04.06.2007 13:52

Защо?... Толкова ли е страшно, по дяволите... Победа има... Има. 

И ще я назова пък аз- ако съм те разбрала правилно- писал си за любовта... Или?

4. depressed - Правилно си разбрала, Кенди
04.06.2007 15:12

Не че е страшно. Само че в тази дума от край време се влага каква ли не мръсотия. Но това е друга тема.
А както казах, не искам да я обяснявам, а всяка дума е обяснение.

5. candysays - Разбрах те още отначало защо... :)
04.06.2007 15:46

Просто ми е криво днес, и ми се прииска да я назова. Току виж ми напомнила нещо хубаво...

:)*

6. viki11 - интересно виждане,
29.06.2008 20:33

съгласявам се с него, твое си е.
Аз също не мога да я обясня, отказвам се, после пак ми се иска да знам. Имах период, в който реших, че е създадена, за да ни пречи да виждаме други важни неща. Отклонява ни от целта. и още не съм се отказала от тази идея. И все пак ти дава моменти на почивка от скуката и раздразнението.

В интерес на истината, където животът е нормален хората по-малко се занимават с тази тема. Тук друго нищо не ни остава. А тя е дори без пари.

Любовта е дар.