Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
02.12.2009 10:35 - Тях обичам
Автор: depressed Категория: Други   
Прочетен: 4810 Коментари: 0 Гласове:
0



 18.01.2008 22:52

Понякога се опитвам да бъда като тях. Просто ей така, заради едната съпричастност. За да не съм сам. Опитвам се да ги докосна, да ги разбера. Не се получава. Може би причината е в мен. Даже си мисля, че е в мен. Почти съм сигурен. Имам някаква доза колебания, но това няма значение. В крайна сметка приемам, че причината е в мен и аз съм виновен и отговорен за несполучливото общуване. По-лесно ми е да обвиня себе си и да оправдая тях. Обичам ги и не бих си позволил да ги натоваря дори и с най-малкия грях, макар и само в ума си.
Колкото до мен, ще понеса и това. Мога да понеса всичко. Имам си дом, който ме чака. Ще се върна един ден у дома и всичко ще остане зад гърба ми. Нищо, че сега не се получава. Обичам ги. Дори се опитвам да бъда като тях. Малко е странно за мен, но понякога има и елемент на комичност. Свикнал съм на интригите и на обидите и на изтъчнетите подигравки. Да, да. Те са много изтънчени в това отношение. Свикнал съм и на лицемерието и на уж прикритото им презрение. Обичам ги. Затова се правя, че не забелязвам всичката тази кал. Не искам да ги карам да чувстват вина или неудобство и да ги обременявам по този начин. Това ги кара още повече да ме презират и да ми се подиграват, но аз ги обичам, защото съм сам и търся сред тях поне един, който да ме види. Живея като наивен глупак и понасям забитите ножове с усмивка. Надявам се сред тълпата прецаквачи някой да изпита състрадание. Не защото имам нужда от това, а защото това би го събудило и той би разбрал, че аз вече НЕ съм сам.
Искам да бъда сред тях. Искам да се загубя, да бъда един от тях. Затова вече не искам знанието и мъдростта, а искам каквото искат и те. Ще заобичам парите, например. Ще поискам техните дрехи, ще тръгна по техните пътища. Колкото мога ще бъда с тях и сред тях. Жал ми е като ги гледам как страдат и страдам с тях. Радвам се с тях, нищо че знам какво ги очаква после. (Никога не бих им казал какво).
Знам, те не са виновни. Така са научени. Затова и не им се сърдя. Напротив, обичам ги - тихо и незабележимо.
Те ме мразят, защото виждат отражението си в мен.
Аз ги обичам, защото търся себе си в тях.

 

Коментари

1. zora1 - .......!
19.01.2008 08:55

Колебания има и усеща всеки!
Вина също!
Интриги,обиди...изтънчени подигравкина всякъде.
А съм убедена,че има ХОРА около теб,които те виждат.Сигурно ти си сляп за тях и не ги забелязваш?.
И ако не си един от тях(сред тях),повярвай нищо не си изгубил или пропуснал.
Може би дори ги превъзхождаш...щом умееш да обичаш всичко и всички?.
Това другите не знаят.

П.П А представяш ли си свят пълен с еднакво мислещи хора??? УЖАС!!!

 

2. depressed - ..
19.01.2008 10:18

Разбира се, че има хора, които ме виждат. За тях не се притеснявам. За другите ми е болката :-)

Зора, светът е пълен с еднакво НЕмислещи хора :-))))

 

3. zora1 - .......!
19.01.2008 10:54

Ааа...ееее..
Че то кой е този дето се радва на всеобща любов?
Значи искаш много....
Трябва да се задоволяваш и с малкото.(но качествено)
Инък е ясно:всеки търси да е забелязан и подсъзнателно всички искат да бъдат обичани и разбрани.
Аз пък има такива дето гледам да не ги виждам.Целенасочено разбира се.След като установявам,че не будят в мен добри чувства или усещам дискомфорт,просто ги игнорирам.
За съжаление често сме заобиколени от подобни субекти и сме принудени да търсим добрият тон и поносимост,понеже ни е обща работата.
Сигурна съм,че и към мен има такива отношения....
Понякога усещам нотки на завист,прикрити неловко в думи и гримаси.
Слепи ли са,че не виждат своето превъзходство хората?
Нищо човешко (вярвам) не ми е чуждо.Лошото,че и лицемерието и интригите се прихващат като вирус,бацил.
И колкото да се пазиш от тях,неизменно си косвен съучастник.(заразен)
П.П Т.е и аз съм от "тях"

 

4. depressed - ..
19.01.2008 15:32

Хм, мисля не ме разбра добре.
Нито се боря за, нито искам всеобщата любов на хората, нито пък искам да съм известен, почитан и т.н. За себе си не искам нищо повече от вече даденото ми.
Обаче гледам как живеят хората около мен, гледам ги как страдат и от това ми става мъчно. Ние сме на равна нога, но те не виждат светлина в живота си, а аз виждам. Затова искам да споделя с тях своята светлина, да им помогна да открият. Но какво се получава? Имал съм случай с една жена, която съзнава завистта, омразата, интригантството си. Питах я не иска ли да се освободи от тях, а тя ми каза - не, и се изсмя със злорадо доволство. Те били част от нея.

 

5. candysays - разбирам те.. както почти винаги :)
19.01.2008 20:41

И аз бях така преди.
Сега съм в някакво друго положение- човек като тях, обичащ ги, не съм вече от тази така болезнена позиция на наблюдател, както бях преди.. И усещам, че успявам да им предам светлината, която нося вече в себе си- и е така прекрасно.. (не винаги се получава, разбира се, с някои хора удряш на камък, но те са малко..)

И в следващия си живот май ще да бъда лечител. ;)
Или поне човек, който пее и се занимава с музика (и пак лечител- чрез нея.. :)

П.С. Пък знам ли.. Може още в този да успея....

И ти ще успееш да споделиш светлината си- един ден..

 

6. depressed - ..
20.01.2008 09:40

Кенди, мисля си, че най-хубавото ти предстои :-)
М/у другото, мога да лекувам някои неща по определен начин и съм помагал на доста хора.

 

7. candysays - :))
20.01.2008 10:49

И аз имам това усещане- че най-хубавото ми предстои, че сега започва, и понякога ме изумява тази ми сигурност, като си спомня, че само преди девет години изживях пълния ад и кошмар в душевен план, и не можех и да си помисля да видя себе си и съдбата си в други, освен в най-черни и трагични краски..
Но нещата се променят и това е чудесно... Повече, отколкото хората си мислят.

Колкото до лечителството- много се радвам, че си открил своя дарба в тази посока.. Че вече си помагал на много хора. 
Аз лично не зная още за такава дарба в себе си, освен.. Как да кажа- наистина и аз съм полагала на немалко хора, но без да разбера как. Тоест- те твърдят, че съм им помогнала, и то много, но аз наистина не зная как.. Давала съм им само разбиране, съчувствие, рамо, на което да изплачат болките си, казвала съм им някои неща.. Но нищо повече. Повече не съм усещала да мога.. Единствено със мисълта си, със своята загриженост, помагам на хората.. засега.

Ох, пак ти писах много.. Дано не ти досаждам с тези дълги коментари :)

 

8. depressed - ..
20.01.2008 17:17

Хе-хе, не ми досаждаш, разбира се :-). Пиши си колкото искаш. Винаги си добре дошла в блога ми.

Относно помощта, обикновено казвам както съм го написал. Но моето вътрешно разбиране е, че не аз помагам на хората, а Бог чрез мене. И наистина, кой от нас е толкова велик, че да е способен да помага или да прави велики дела. Той работи и живее чрез нас в света. Затова не се чуди, ако ти кажат, че си помогнала. Не допускай да се възгордяваш, а смирено Му благодари, че си послужила с живота си за едно добро дело.

Някои хора усещат живота си толкова празен... Ето това е една добра идея да си го осмислят. Нека мислят, че Бог има нужда от тях и от живота им. С това разбиране и с търпение нещата постепенно ще се променят и те ще заживеят пълноценно.

 

9. candysays - Разбира се,
20.01.2008 18:04

че Той им помага, чрез мене.. И чрез други хора- достатъчно чисти, за да могат да бъдат проводници (на нещо добро).. За това съмнения нямам.

Но има хора, мисля си, на които помагат други хора (макар и Бог чрез тях), има и хора, на които помага сам Бог (или висшите сили, казано другояче). И мисля, че аз попаднах по някаква причина във втората категория. А ако са ти помогнали свише, е съвсем естествено и ти самия да можеш да помагаш. 
:)

 

10. ivesa - За да е сполучливо общуването...
20.01.2008 19:16

са нужни умения и компетентност.Нездравословно е човек да обвинява себе си,заради арогантността на другите към него.

 

11. анонимен - За да
20.01.2008 19:22

Ако искаш да общуваш,е нужно не само да умееш да изслушваш,
а и да бъдеш ясен и разбираем с думите си.
Чудесно би било,ако умеем да говорим малко,а да казваме много!

 

12. depressed - ..
20.01.2008 20:34

@Ивеса,
Пак си прочетох постинга и ми се струва все едно не съм го писал аз :-)))) Доста е забавно. Изглежда като оплакване и самообвинение, но не би трябвало да е така. Просто моментно състояние, когато ми е било мъчно за някой човек.

@Анонимна, правилно казваш, но кой може да постигне това? Само най-големите мъдреци могат с малко думи да кажат толкова неща, че да са ясни и разбираеми.

 

13. ivesa - Нима мъката за един човек може да отнеме любезността към другите хора?
20.01.2008 21:33

Временните състояния са преходни.Те затова и така се наричат-временни.На всеки му е мъчно по собствен начин.

 

14. depressed - ..
24.01.2008 09:30

Абе, то стана много модерно да се мислиш различен от другите... :-))) Какво, аджеба значи това да си различен? Не сме ли всички хора?
Вече толкова много хора казват, че са различни от другите. Това не ги ли прави еднакви в идеята им, че са различни?

 

15. ciele - различните...
24.01.2008 10:29

чувстват се значими по този начин..... :)))

 

16. ivesa - Всеки човек е неповторима индивидуалност
24.01.2008 21:02

Банално е,но е така.На здраве за индивидуалностите!

 

17. depressed - ..
24.01.2008 22:44

"Всеки човек е неповторима индивидуалност" в рамките на човешката си същност. ВСЕКИ човек.
Няма противоречие :-)

На здраве за всеобщия индивидуализъм :-)

 

18. eliza - Здрасти и от мен.
09.04.2008 23:44

Доста забавна тема.
Започвам първо с коментарите на г-на depressed относно хората, които считат себе си за различни. Освен че хранят чувството си за собствена значимост, не съм убедена дали постигат нещо градивно. Може и действително да си краен индивидуалист, да, но това отново не те прави по-велик от останалите, докато у теб съществува онова нещо, което се нарича личност. Различни са боговете. 
Идеята за интеграция на социума и адаптация към стадото е заложена във всеки от нас. Ако ти наистина обичаш хората, както твърдиш, то не би категоризирал интригите и лицемерието като такива. А ти звучиш обидено и самосъжалително. Ако се самоопределяш все още като "наивен глупак", то си спомни за Глупакът от картите таро, може и да откриеш допирни точки. /нямаш представа колко се възхищавам именно на тази карта/...Състраданието не може да събуди никого, но си прав, че то е може би първата крачка към някакво (?) себеосъзнаване, но в тоя ред на мисли състраданието според мен е на периферията на диапазона от положителни емоции, защото то всъщност е натоварващо и катарзисът е не винаги задължителен.
Съвсем откровено - аз не искам да бъда сред тях, нямам потребност да маргинализирам човешките взаимоотношения и да зациклям върху тях. Работя с много хора, но съумях да се оградя с мъгла и да скрия себе си. Знанието и мъдростта са утопия, отношението към парите, дрехите и пътищата са въпрос на избор. Колкото мога, внимателно ще подбирам части от тях, но пак не се знае колко дълго ще пожелая да остана с тях. Доста често ми е жал като страдат, но невинаги се радвам и аз, когато и те се радват. Аз опитах да им кажа какво ги очаква, но никой засега не е пожелал да ме изслуша даже. :)
Да, знам, те действително не са виновни и виновни изобщо няма. Но това не ми пречи да ги обвинявам понякога. Нямам причини да ги обичам.
Все още виждам непрекъснато себе си в тях, сякаш се гледам в безброй огледала. 

 

19. depressed - ..
10.04.2008 14:37

Елиза :-)
Като какви да категоризирам интригите и лицемерието, ако не като интриги и лицемерие?!
Не е обида и самосъжаление (замисли се щом виждаш такова нещо, дали то не е у тебе ;–), а болка заради другите.
Не приемай думите буквално, а опитай да вникнеш в смисъла. Състраданието - събуждането - катарзисът - не са задължителни, но са възможни (ти го казваш). От къде знаеш, че не са се случили при мен?

Казваш, че си се оградила с мъгла. Един цитат от позната за тебе книга: "Каква е ползата да си скрит, след като всички знаят, че се криеш?"
Мъглата около теб пречи само на теб самата :-) Ако не вярваш на мен, повярвай поне на въпросната книга.

Последните ти думи:
"Все още виждам непрекъснато себе си в тях, сякаш се гледам в безброй огледала. "
Замисли се сериозно щом виждаш в мен обида и самосъжаление...

 20. eliza - здравей и тук :) 

12.04.2008 00:09

Спомняш ли си: "Един войн не е лист на произвола на вятъра"
Няма нито интриги, нито лицемерие, нито даже проблеми. Има само твоето внимание, концентрирано върху тях и част от теб, която слага етикети и друга част от теб, която реагира все още на всичко това. Същият цитиран от тебе автор казва, че никой не прави нищо на никого, а ние избираме и класифицираме дали нещо е интрига, шега или нападка, или то е такова, каквото го определяме. А докато казваме "то 
Е.....", то то неминуемо ще носи реакция след себе си.
Болка заради другите ли? Хах, че те нямат проблеми, не личи да се тормозят от нещо в постинга ти - напротив, тормозят теб, а ти, подобно Исус, ги обичаш. Колкото и да е абсурдно, ненаясно със ситуацията си ти - ти си този, който не ги разбира и общуването е "несполучливо", и ти си този, който го боли и му е жал. Оттук и проблематиката и съжалението ти, колебанията ти и онова, което изпитваш, псевдолюбовното чувство.
Що се отнася до мъглата около моята персона, то може да се каже, че тя е само завесата и моето собствено представление вече се играе вътре, а не отвън, т.е. нямам нужда от зрители вече. Не че има и желаещи, де ;)
Виж за последното си прав. Така е. Но за мен осъзнаването на това е само първата крачка. Това са неща, дълго потискани, които просто трябва да изкарам навън, защото друг начин да ги отработя нямам. За да съумея да ги пропускам, без да задържам нищо в себе си. Нищо.
Крайно време е.



Тагове:   обичам,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: depressed
Категория: Лични дневници
Прочетен: 178045
Постинги: 27
Коментари: 22
Гласове: 3032