Самоанализът вече стана много разпространено явление. Нямам предвид само като тема за размисли в блоговете, а по принцип. Приятели, близки - всеки има такива, които се замислят над себе си и живота си, каква е същността им, душевността им.
И аз съм такъв, очевидно. Сега ми е много смешно като си спомням как съм си мислел преди, че съм еди-какъв си. И как после представите ми се изчезвали яко дим разбити на пух и прах. Страсти, емоции, радости, проблеми, неволи... Какво ли не. И все не съм бил аз. Така се оказва.

Преди е било, а сега мога да събера на куп всички представи за мен и нещата от миналото и да ги изхвърля. Даве този боклук сам си изтече от живота ми в един момент. Сега остана само чистия истински вкус на нещата. Неподправена сладост и горчилка, но не в лошия смисъл, а в смисъла на млечен и натурален шоколад :-)

Усещам всичко със живота си и мисля за истината за мен, за самия себе си. Наивно би било да се заблуждавам, че ще достигна до нея. По някакви съображения съм убеден, че тя ще ме споходи някога. Няма значение кога. Няма значение и дали. Сега вкусвам и чакам и това ме прави щастлив, а крайният изход е без значение.

Това настроение наричам естествено или истината за себе си. Когато вече нямаш никакви нужди. Но това не е апатия или скука, както ще си помислят някои. Не води и до мисъл за самоубийство поради липсата на някаква ясна цел или стремеж. Това по-скоро е една благодарност за това, че те има, че живееш и си в досег с всичко в този живот - и радост и болка. И всичко има истински неподправен вкус, вкус на живот.

Коментари

1. anastasiia - Това е
22.02.2008 11:16

хармония!...
И те поздравявам за това състояние... Опитай се да го задържиш, колкото може повече...
Благодарността е висше чувство...Наистина трябва да сме благодарни за това, че чувстваме живота с всичките си сетива...Че виждаме дори в една песъчинка красотата на цяла вселена...Че осъзнаваме, че ако я няма тъгата, няма да я има и радостта... 
...Прекрасен е вкусът на живота...
Поздрави за постинга!...

2. depressed - ..
22.02.2008 16:09

Обратното е, Зора, първо се замисля и после установява :-)

3. depressed - ..
22.02.2008 21:06

Няма никакво значение как ти вървят нещата, ако си доволна от живота си :-)

4. depressed - ..
23.02.2008 10:06

"писах,че аз имам всичко и от нищо не се нуждая,както и нямам мечти в тая насока..."

"Стремежат ми от давна е в съвсем друга насока,а именно да работя по себе си."

Тези твои думи не означават ли, че се нуждаеш от усъвършенстване, от това да работиш по себе си, защото като казвам "няма нужда от нищо" имам предвид всичко, а не само материалните неща.

...или пак не съм разбрал нещо :-)

5. candysays - поздрави и от мен за постинга ти, Деп!
23.02.2008 21:09

За поредния ти прекрасен постинг.. :-)

В общи линии и аз така се чувствам- в "естествено състояние", просто себе си. Така чувствам и другите. Естествено. И света. И всичко..

А вкусът на живота.. познавам го истински, и затова именно го ценя..... Какъвто и да е.

П.С. Интересно защо, но предпочитам натурален шоколад, сиреч нагарчащ ;)

6. eliza - :)
29.03.2008 00:00

Поздрави и от мен! 
Казваш: " Все не съм бил аз", но тогава кой изобщо си ти? Прилича ми на живот, който е живян напразно. Истината е проста - това си ти, но ти тогава. Сега си различен и тоя "боклук" вече не ти харесва, а да се премахне маската е понякога доста болезнен процес.
Вярно е. Повечето хора получават SMS и се усещат. Но работата върху себе си е много и е за цял живот, а светогледа и себеусещането вече са закостенели и нямат силата да започнат да се променят, нито да изхвърлят нещо.
Дано ти да не си от тях.

7. depressed - ..
29.03.2008 12:53

Здравей Елиза :-)
Не е живян напразно живота, щом ме е довел до тук. Ако мога да избирам пътя, пак по същия ще мина.
Преди пак съм си бил аз, естествено. Винаги съм бил аз, съм, и ще бъда. Но съм си мислел, че съм друго, а не това, което съм :-))))) Не мога да съм различен от себе си. Никой не може. Въпросът е в представите. Те се променят и човек си мисли, че се променя и той. А всъщност винаги си е един и същ. Разбираш ли? Промени ли се нещо, то не е истинско.

Пздрави :-)

8. eliza - @depressed
29.03.2008 16:37

Вярно е, съществото в нас си остава същото, то не се променя от началото до края.
Хм...промениш ли отношението си към света се променяш и ти самия. 
Дали нещо било истинско или не, е само условност - всичко си е съгласувано. Въпросът е с кой аршин мерим или през коя призма определяме дали нещо е истинско или не.
Можеш да бъдеш различен от себе си. Стига да искаш. Просто опитай. Признавам, че е малко трудно и изглежда изкуствено в началото, но не е невъзможно.
Когато вече нямаш желания и нямаш нужда от нищо...тогава всичко е само мисъл, а не естествена реакция. Тогава стигаш до етап, който мистицизма нарича надскачане на егото и на Аза.
Но тогава няма нито истинско, нито пък фалшиво. Няма даже благодарност. Има просто живот, необременен от дуализми.
"Мислел съм си, че съм друго, а не това, което съм" - казваш ти. А тогава кой си ти?

9. depressed - ..
29.03.2008 18:54

От коментара ти се пораждат някои други въпроси.
Кое е това същество в нас, което не се променя и кое начало и край имаш предвид?

Как може някой да бъде различен от себе си? Опитай да видиш логиката и смисъла на "себе си". Ако ти не си себе си, какво си тогава?
Да, можеш да играеш някаква роля и да имитираш различни поведения, но същността ти остава винаги една и съща. Всеки един може да бъде само себе си и никой друг. В това е смисъла на самоосъзнаването на съзнанието. Ти коя друга можеш да бъдеш? :-)Това е колкото шеговит, толкова и сериозен въпрос.

В превод от гръцки "его" наистина означава "аз". За себе си съм приел различен смисъл на двете. "Его" за мен е "аз", който не познава себе си, като аз, а си е изградил някаква представа и се самоопределя с каквото и да е друго.

"А тогава кой си ти?" ме питаш. В отговора на този въпрос се заключва смисъла на съществуването. Само че не го насочваш в правилната посока. Правилният и смислен въпрос е "Кой/я съм аз?" защото той води до себепознанието. Ако искаш да разбереш кой съм аз, разбери коя си ти самата.

10. eliza - ....
29.03.2008 19:35

Звучиш добре за някой, който е перманентно депресиран. :) Очевидно както и да ти отговоря, ще се разминем, но все пак...
Не става дума за роля, нито за избор между изфабрикувани поведения. Сменяш нагласата си, отношението си към света, а успееш ли, то метаморфозата е гарантирана, толкова е просто. Питаш ме коя друга мога да бъда. Мога да бъда онази, която съзнателно избира своето поведение и онази, която контролира нервната си система. Мога да спра да се самоотразявам непрекъснато. 
За всичко останало съм напълно съгласна с теб.

11. depressed - ..
29.03.2008 21:18

Прочетох коментарите ти отново и те разбрах. Съгласен съм с представения от тебе смисъл.
И за пореден път се убедих как човек си изгражда собствен стил на боравене с думите. Това, уви, е много объркващо...
Поне е весело :-)