Събра ни тъгата по бъдното,
където покой да намерим.
Понесли мечтите несбъднати
с глутници сили не мерим.
Събраха ни камшиците люти
рисуващи кървави дири.
Сподавили гласовете нечути
жадуваме само примирие.
Събра ни бездомната стряха
с уюта на твърдото ложе.
Тук дните ни залези бяха
и изгреви невъзможни.
Събра ни безумната воля
да запалим свещта в пороя,
а после с душите разголени
попивахме още отрова.
Събра ни тъгата, и още -
трепета на онази прегръдка,
светлината и порива мощен
жадувайки първата глътка.
Сплетени кървави длани,
топли погледи, смеещ се звън,
думи, останали неразбрани
и гаснещ в утрото сън.
Коментари
1. candysays - ...
30.06.2008 12:29
Изгрева
е просто
един залез
от другата страна..
:)
П.С. Обичам те!
2. depressed - ..
30.06.2008 17:05
Не съм се съмнявал, че ще разбереш, Кенди ;-)
3. elineli - EL:)))
01.07.2008 09:56
Чудесна Събраност Пазителю.Много старания трябват за тази свещ...пристрастени към отровата сме май....Усмивки :)))))))
4. depressed - ..
01.07.2008 22:50
Пристрастени... много точно казано, ЕЛ
Напук на всичко или по-скоро заради всичко :-))))
