Знам ли?
Може би, защото имам кофти опит в такива ситуации и обикновено се случва да бъда разбран неправилно. Или пък просто защото съм си такъв по характер, но избягвам да казвам "Обичам те".
Става дума за случаите лице в лице с конкретен човек. Иначе съм писал на не едно място в блога си - обичам всички хора.
Да поясня. Любовта ми не е насочена конкретно към някого. Така мога да бъда влюбен. Иначе имам любов в себе си и се отнасям с любов към... Това е без значение.

Опитвам се да кажа "обичам" чрез живота си, а не с думи. Това е отношението ми към делата на хората, без значение как те се отнасят с мен. Хората винаги ме разбират и това ми носи удовлетворение и радост. Вярно, някои ме разбират погрешно, но какво от това. Винаги съм разбран :-) Ето това е един от начините да кажа "обичам". Даже тези, погрешноразбралите, ме предизвикват да им "казвам" това още повече. Може да "креща", може и да "шепна". Зависи от ситуацията.

Съществуват безброй много начини да (по)кажеш, че обичаш, без залъгалките на думите. Предпочитам тези начини.

Коментари

1. anastasiia - Чудесно е
01.02.2008 21:27

това, което си написал... Да кажеш "обичам" чрез живота си...
Твоето отношение може да е мила прегръдка към някого... Може да е топлина..., усмивка... Това дарява с много!
Отвъд света на думите е любовта...
Хубав пост! Поздравявам те!:)

2. usmivkata - :)
01.02.2008 21:47

...като човек, който си изкарва хляба с писане, съм се научила да ценя думите...знам, че понякога жестът, погледът, усмивката..говорят много повече...Но все пак...все пак думите също са важни...родителите ми смятат,че глезя прекалено децата си...може и да е така, но аз наистина имам нужда да ги прегръщам и всеки ден да им казвам, че ги обичам. Може би защото моите собствени родители никога не са ми го казвали... Да, те ме обичат безумно много, те се грижат и до днес за мен, но аз го осъзнавам сега. Когато съм била на пет просто съм имала нужда някой да ми каже,че ме обича...такава каквато съм...да знам,че съм важна...За това не спирам да го казвам на моите хлапета...че ги обичам...Мисля,че най-важното е,че носим обичта в себе си...че я следваме...че я усещаме и я раздаваме...по един или друг начин...Поздрави за постинга...провокира ме да се замисля :))))

3. slavei - depressed!
01.02.2008 23:23

Наистина думите са лишени от стойност, ако делата ни си противоречат с тях!
Има една сентенция: " Не мога да те чуя какво говориш, защото животът ти крещи и заглушава словата ти! "
Не случайно и в библията е записано: По делата им ще ги познаете! " 
Наистина хубав пост! Буди размисъл!:)

4. depressed - ..
02.02.2008 10:13

Хм, много хубави и трите коментара. Накарахте ме да се замисля отново по въпроса.
В крайна сметка и Усмивката е права да се казва И с думи "обичам", защото явно комбинацията от казване и показване съдържа в себе си есенцията на взаимоотношенията между хората.
Ако кажеш, на някого, че го обичаш, а не го потвърждаваш с живота си, ще излезе, че си казал лъжа.
Ако пък само показваш обичта си, тогава във взаимоотношенията ще има нещо неизказано и недовършено.

Все пак съм на мнение, че трябва да се започне с показване. То трябва да бъде в основата. И когато човекът вече ти стане много близък и си сигурен, че те рабира, тогава може и да кажеш "обичам те". Предполагам такъв е случая на Усмивката и нейните хлапета. И вече, както Славей подсказа, думите и делата се обдиняват и правят живота и общуването между хората наистина завършени и пълноценни.

Благодаря и на тричките за коментарите :-)

5. soho - Аз също иизбягвам да го казвам, а ...
02.02.2008 12:56

Аз също иизбягвам да го казвам, а всъщност много обичам хората около мен. Понякога даже тази обич ме разкъсва, на моменти е готова да избликне. Но и аз съм като теб :)

6. candysays - :)
02.02.2008 13:48

Хубав пост.. Ние с тебе, както и да въртим и сучем нещата, все за любов пишеме май ;)

На въпроса.
Да, съгласна съм с онова, което си написал, както и с коментарите и твоето обобщение след тях.. :)
Но ето и няколко думи от мен:
Аз съм от хората, на които не им е трудно да го казват.. И въпреки това- ръководя се от усещането си за конкретния човек, когато избирам да го кажа ли с думи или не- има хора, които някак не ме предразполагат много-много да го казвам. И те са тъкмо от тези- като теб, дето сами не обичат много-много да го казват, а предпочитат да го изпитват и сам да разбереш.. евентуално :)
Случвало ми се е и да го кажа, когато зная, че човека знае, но нещата между нас са обречени, и аз зная, че не отсрещната страна не може да ми отговори със същото.. Тогава ситуацията е малко тъжна, но тогава го казвам съвсем уверено- защото искам да е ясно- че каквото и да става, колкото и да е обречено чувството (ми), аз мога да продължа да изпитвам в себе си любов към някого. Но това са по-редки случаи.
Иначе и аз като Усмивката имам нужда и да го чуя, освен да го разбера косвено.. Макар че второто наистина е по-ценно и дори.. по-сладко :) Хубаво е да усещаш, че някой те обича, ако ще и да не му се казва това с думи....
А когато са ми го казвали- не мисля, че ми се е случвало да разбера тези думи неправилно :) Просто им вярвам по-малко или повече, в зависимост от това дали човека наистина ме познава или не, дали тези думи са по-скоро плод на спонтанен импулс, или на нещо по-трайно...

7. usmivkata - :)
02.02.2008 15:46

...Деп, знаеш ли...мисля,че с примера,който дадох малко прекрачих в страни от темата..всъщност с децата нещата са съвсем естествени...те са си част от мен и е най-нормалното нещо на света да им казвам и показвам по всякакъв начин обичта си...В отношенията мъж-жена нещата са по-различни...Мисля,че мъжете по начало са устроени...или възпитавани така,че да са по-сдържани..а жената е по-емоционалната...и може би /донякъде /наистина обича с ушите си....Хубаво е точно когато имаш нужда, да чуеш "обичам те"...а има ситуации, в които думите не са необходими...единствено и само усещаш...
Но хората сме различни....и непрекъснато се променяме...няма два еднакви характера, две еднакви връзки...и мисля,че всичко е много относително. Човек реагира различно...според различната ситуация...:))))

8. depressed - ..
03.02.2008 11:15

Виждам, разбиранията и коментарите взеха доста различни посоки Очевидно няма никакви стандарти и въпроса опира до конкретен момент, ситуация, човек, темперамент и усещане.
Ако става дума за отношенията между мъж и жена като семейство или интимни партньори, тогава думата естествено си идва на мястото. Нека да добавим обаче и други гледни точки - като обич между приятели, към родители, деца...
Зависи и от самите хора. Някои имат нужда да кажат/чуят "обичам те", други - нямат.

И все пак да обичаш, както и всяко едно друго отношение, усещане или чувство, са нещо лично. Нямам предвид егоистично да ги запазиш само за себе си, а това че тези неща произлизат от душата. Там е източника.
Тук идва и въпроса за споделянето. Дали искаш някой да сподели обичта ти или се интересуваш само от това да я имаш и показваш по някакъв начин, дори и другите да не разберат това? Ако разберат, добре. Ако не...

За мен да обичаш, значи свобода. Свобода за мен и за другите. Сега, като гледам какви съм ги вършил преди, разбирам грешките си. Казвал съм "обичам те", показвал съм го и с постъпки, но много често това е било правено по грешен начин. В един момент се усетих, че (по)казвайки това, аз съм изисквал същото и от другата страна, а това вече е ограничение на човека срещу мен. Целта да обичаш така, че да не ограничаваш душата на другия. Да създадеш такава среда на общуване с присъствието си, че той да се чувства естествено и свободно. Това не значи дистанцираност и студенина или поставяне на граници. Ако има много силно привличане или някаква положителна емоция - добре. Но в никакъв случай да не искаш от другия повече, отколкото той самият е сподобен да даде на този етап.
Между другото, може би на това се дължат и проблемите, когато искаме човека срещу нас да сподели нашия свят, нашите разбирания и нашето "обичам те". Но да дадеш най-доброто от себе си и да приемеш даденото ти, каквото и да е то - това вече е предизвикателство за цял живот.

9. candysays - Колко хубаво се изразяваш винаги...
03.02.2008 11:48

Много мъдрост, изстрадана мъдрост, има в думите ти.
Обичам да те чета, обичам и да разговаряме :)

10. usmivkata - :)
03.02.2008 12:39

" да обичаш така, че да не ограничаваш душата на другия. " много хубаво го каза :))...и е това, към което се стремя... вярвам,че човек се учи докато е жив. Хубав и усмихнат ден!

11. timmyd - Здравейте,
03.02.2008 14:56

Да,Деп-чо :), да кажеш и да покажеш са две неща.Лично за мен, за да е пълно усещането и отдаването, правя ги и двете. Съвсем различно е обаче да очакваш и другият срещу теб да го прави. Хората са различни, вярно е. На много от тях им е трудно и да казват, и да показват обичта си. Разбира се, невиниги това означава, че не изпитват любов. Но наистина човек има нужда и да чува, освен да вижда, че е обичан. Но и търпение трябва да има, за да го чуе.

12. depressed - ..
03.02.2008 17:22

Това е голям въпрос, Тими - Колко време си готов да чакаш, за да чуеш заветната дума? :-)
То е ясно, че всеки си е поне малко мнителен и обича да бъде обичан. Но дали в един момент сред дългото очакване ще можеш да си кажеш: "Какво пък, ще мина и без споделяне. Важното е да давам, а не да получавам".
Пък и като се замисли човек, щом даваш обич и на другите с пълни шепи, значи имаш в изобилие и не ти трябва някой друг да те обича... Но това е друга тема.

13. eliza - ...
04.04.2008 12:52

доста дуалистично всъщност. накара ме сериозно да се замисля.
и аз имам проблем с признаването - "обичам те" за мен са само думи, а те не са смисъла, по важно е какво влагаш в тях. 
разбирам идеята за любовта като свобода и неограничение, но тази любов може би не е за този свят. срещала съм доста разновидности на любовта - любов, която те кара да страдаш, да ревнуваш, любов, която изисква да се жертваш. сега знам, че това не е било любов.
за мен любовта е приемане. :)))
приемаш другия точно такъв, какъвто е без да изискваш да се променя, нито пък го задушаваш с твоите очаквания.
оттам нататък ще мина и без признание/не че е излишно, но и без него ще оцелея/.
това, което всъщност чувствам, аз го изразявам през цялото време. самото признаване ме затруднява и обременява излишно, защото, както каза ти - задължава другата страна.